Петко Василев: В нашата школа учим децата на феърплей във футбола и в живота

Петко Василев, футболен треньор на набор 2012 г. в школата на Левски-Раковски, в интервю за предаването "Спортът на ФОКУС" по радио "ФОКУС“

Разкажи ни за твоя житейски и футболен път, как се стигна до това да си треньор в Левски-Раковски?

Здравейте. Стигна се съвсем случайно. Видях една обява, че набират дечица. Реших да звънна на посочения телефон и попитах, щом се набират деца, дали имат нужда и от още треньори. След което тогавашният администратор на клуба ме свърза с г-н Станислав Ангелов, направихме среща и много бързо се случиха нещата. Той повярва в мен и вече 5-6 години съм начело на набор 2012 в Левски-Раковски.

Къде си тренирал и играл като юноша и след това?

Аз съм юноша на Локомотив (София) и бях там от първи до седми клас. След това минах през школата на Септември (София). Може би най-добрите ми години като юноша бяха именно там. След това за кратко отидох в Славия и оттам започнах в мъжкия футбол, насочих се към Сливнишки герой, след това Верея (Стара Загора) във В група. После, когато трябваше да играем в Б група, претърпях операция на менискуса, мислех да спирам с футбола, но съвсем случайно така се завъртяха нещата и се върнах в Локомотив (София) през 2015 г., когато изпаднаха от А група и ги изхвърлиха във В група. Тогава направихме много късна подготовка, понеже не се знаеше до последно дали ще има футболен клуб Локомотив (София) или не, събра се доста голяма група от футболисти, около 50 човека, и в крайна сметка започнахме първенството във В група. Изиграхме един мач от шампионата, един мач от Купата на България и тогава Кристиан Добрев, който беше изпълнителен директор в ПФК Септември, ни помогна да си платим разходите около първата среща в първенството, защото собствениците, които бяха тогава в Локомотив (София), всеки ден ни лъжеха: днес ще има пари, утре ще има пари, а пари нямаше.

Така наречените Лаурел и Харди?

Да, от Пловдив. И стана ясно, че отборът няма да се съществува. След този мач фактически се разпаднахме. И тогава Иван Василев пое Локомотив (София) в окръжните групи. Точно по това време там си беше касапница по терените и не беше моето. Тогава се насочих към частния клуб София Спорт, където бях за кратко.

Така постепенно ти се ориентираш към треньорството и най-вече към работа с деца. В Левски-Раковски, където си в момента, какво е важно да знаят родителите за набора, който водиш, 2012 г.? Защо един родител да запише детето си във вашата школа?

Тук сега вече идва и въпросът самият родител какво иска от детето – дали просто да тренира някакъв вид спорт, дали иска да постигне някакви успехи или някакви други причини, за да не седи вкъщи и да играе електронни игри например. Ние сме отворен клуб, приемаме всички деца. Нито едно дете досега не сме отхвърлили, защото за нас е важно да дадем шанс на всеки. В набор 2012 имаше много деца и бяхме ги разделили на 3 групи. От трета група, които бяха на съвсем начално ниво, има деца, които се изкачиха до втора. В момента има и деца в първа група, които започнаха от най-ниското стъпало. Моят апел към родителите е да записват децата да спортуват, пък ако в момента не им се отдава този спорт, не се знае след няколко месеца как ще се завърти колелото, и ако детето бъде отдадено и посветено към дадения вид спорт, дали няма да му се случат нещата по естествен път.

Ако едно дете иска да тренира футбол, но няма нужните качества, на какво го учи школата, като житейски и морални достойнства?

Дечицата, които дойдоха в самото начало, даже не знаеха и правилата на играта. Аз ги запалих по футбола, посях любовта към този спорт и постепенно те започнаха да гледат футбол, да се опитват да вървят наравно с другите, въпреки че изостават. Имаше дечица с наднормено тегло, които сами идваха при мен с молба за още упражнения и тренировки, за да се развиват и вървят напред. Това е, може би запалих искрата у дечицата, за да спортуват и да не се отказват като се сблъскат с някаква пречка.

Как ще коментираш някои обвинения, че школите са като един вид депо за събиране на такси?

Ами, може би ситуацията е 50 на 50. По мое време школите бяха много малко - Локомотив (София), Славия, ЦСКА, Левски, Локомотив 101, Септември  и толкова. Сега, само в София, има над 250 школи. Частни школи, всеки втори, който мисли, че разбира от футбол, решава да създаде школа.

Президентът на БФС Георги Иванов оповести точното число - 277 школи в столицата. Значи в това има пари, така ли?

Има пари, но пък страдат според мен децата, защото повечето такива школички решават да сформират един-два набора, от една страна заради месечните вноски, от друга заради някакви облаги, което мен не ме интересува. Но според мен не е добре. Защото в набор 2012 миналата година, когато играхме Футбол 9, бяха 60 и няколко отбора. А когато започнахме да играем Футбол 11, тимовете станаха наполовина. Защо? Защото повечето отбори нямат достатъчно брой играчи. Те държат една група футболисти  до един определен момент, и когато изискването вече е да се играе 11 на 11, те олекват, отказват се и доста деца остават без отбори. Така няма как да се случат нещата.

Т.е. те освобождават тези вече навършили пределните години деца и създават нови набори и групи от още по-малки деца за нови такси?

Да. Почват да набират дечица от по-малките възрасти, за да ги избутат до Футбол 11 и след това не ги интересува.

Реално тези момчета, които вече трябва да играят във Футбол 11, те се оказват на улицата, защото големите отбори вече са си формирали своите основни състави.

Някои академии създават една група деца и след като решат да ги разформироват, децата не знаят къде да поемат. Има много смесени групи. Нашият отбор е играл срещу смесени тимове – родени 2012, 2013, 2014, 2015. Това не е добре нито за единия отбор, нито за другия. Какво развитие ще имаш, като не си точния в набор от деца и си миксирал някаква група да играят някакъв футбол? Да де, ама как ще израснат по този начин?

Не е ли по-честният подход академиите и школите, виждайки децата, които нямат данни за футбол, да го кажат на родителите: "Вашето дете не става за футбол, ще тренира само за здраве при нас, но нека да обича футбола“. И родителите да решат дали си струва да продължават да инвестират средства.

По принцип, да. Пак казвам, при нас нито едно дете не сме върнали, защото не се знае дали няма да се окаже следващия Роналдо.

Един от проблемите в българските школи е този сбазите и липсата на достатъчно терени. 277 школи в София. Къде тренират тези деца?

Това е може би един от най-големите проблеми. Отборите, които имаме база, сме изключително малко. Повечето школи, ползват Националната футболна база на Бояна, там са 7-8 отбора, играят на 3/4 терен, на някакви половинки, което не е добре за този формат, по който те тренират и играят футбол. Всяко едно изкуствено игрище е обитавано от доста отбори и определено има проблем, защото децата не могат да тренират пълноценно.

Вие как сте решили тази задача на стадион "Раковски“?

В момента имаме два терена. Главният ни терен е изцяло от естествена трева, а хибридният ни терен е миксиран между естествена и изкуствена треваq r може би e един от малкото терени с такава настилка в Европа. В момента изграждаме още две изкуствени игрища на нашата база. Имаме идея да направим по-приятно мястото за тренировки, понеже локацията ни е такава, че доста деца имат желание да тренират при нас.

Зимата как се оправяте с минусовите температури? Имате ли балон?

Не, нямаме балон и ще кажа защо. В балоните, според мен, има най-много вируси. Когато много отбори тренират последователно в един балон, там се развъждат най-много микроби, защото няма добра вентилация на въздуха. По наше време балоните не съществуваха, за мен футболът трябва да се играе на чист въздух. Тогава децата се каляват и са много по-здрави.

Знае се, че възнаграждението на един футболен треньор в частна школа се формира от таксите, които родителите плащат, за да тренират техните деца. Доколко плащането на тази месечна такса от страна на родителите им позволява да се държат на моменти безпардонно, поучително, невъзпитано към треньорите, към другите деца, към съперниците по време на мачовете?

Да, това е доста голям проблем, защото повечето родители си мислят, че като плащат такса, имат пълните права, което е грешно. Таксата се дава за развитието на детето, оттам нататък треньорът е човекът, който е компетентен да го изгради като личност, като футболист и т.н. Много родители си мислят, че разбират от футбол. И те са най-големият враг на футбола, според мен. Аз в началото съм се сблъсквал с такива родители. Радвам се, че на този етап успявам да ги стопирам. Гледам други отбори, когато играем срещу тях, направо е страшно. Има неприлични викове, скандирания, обиди. Да, ние сме на футболен мач, но все пак сме на футболен мач на деца. Те не разграничават двете неща – мъже и деца.

Как постъпвате, ако има такива родители във вашия отбор, които се държат невъзпитано?

Аз имах един такъв подобен проблем. Сега, някои ми се обидиха, някои ме поздравиха, всеки си го приема лично.

Какво направихте?

Ами, играхме с Левски, беше много здрав мач, напечен, дали те ще ни вкарат гол, дали ние, редяха се положенията пред едната и пред другата врата. Родителите също ги обля адреналина и започнаха да овикват съдията, даже крещяха по нашите футболисти. И аз им направих забележка, все пак да се усетят, че това е детски мач. И след това нямаше такива скандирания.

Освен на футбол, на какво друго учите децата?

Даваме им ценни съвети за живота.

Като например?

Аз вече 5-6 години съм с тези деца и те до голяма степен се опитват да ми подражават. Най-вече ги уча на феърплей, както в живота, така и във футбола. Като видят някой в беда, да не му се присмеят по някакъв начин, а да се опитат да му помогнат. Да бъдат добри хора. Защото тези неща, на които ги уча, те няма да им помагат само в спорта, но ще им помагат и в живота, рано или късно.

Един детайл от детско-юношеските школи са т.нар. лагери в провинцията, в курортни зони и СПА градчета. Някой смятат, че това е един вид източване на родителите заради много големите суми. Каква е истината всъщност, какво се случва по време на един лагер и каква е разликата между детски спортен лагер и детски турнир?

По принцип в нашия клуб сме изцяло "за“ лагерите. Лагерът дава много повече на едно дете, отколкото един футболен турнир, защото на един футболен турнир, като отидеш с определена бройка деца, те не получават еднакво игрово време.

Заради различните си качества.

Точно така. И повечето треньори отиват на турнирите да търсят победа и когато е напечен мачът, решават да не пускат всички момчета, което за мен е доста глупаво – все пак на тази възраст никой не помни резултатите.

А при лагерите как е?

При лагерите – там вече тренираме двуразово, сутрин и следобед, по два часа и половина, и всяко едно дете получава еднакво време, внимание и отношение в тренировъчния процес. Тренират наравно, хранят се заедно. Освен това и нагласата е друга. На лагера знаеш, че основно ще тренираш. На турнира си под постоянно напрежение, защото има мачове и се гонят резултати, победи и класиране. Въпреки, че когато ходим на турнири, аз им казвам, че резултатите не са най-важното нещо на света. Най-важното е да се забавляват на терена и да излязат с високо вдигната глава след последния съдийски сигнал.

Болна тема в наши дни е начинът на хранене на децата и това, че те налитат на вредните храни. Как се справяте с тези проблеми?

Ние имаме регулярни родителски срещи в нашия клуб. Там говорим с родителите, за да им дадем ясна представа какво трябва да се случва, понеже, нали знаете, всеки родител гледа детето му да не остане гладно, но в повечето случаи това става с доста вредни храни. Даже аз имах един  малко комичен случай. Ние сме на лагер и съвсем случайно слизам до рецепцията и виждам един родител с две торби с чипсове, с всякакви такива неща идва и аз го питам: "Добре, нали сме на спортен лагер“? И той – "Да де, ама ми се обади, че е гладен“. Казвам: "То хубаво е гладен, ама да ми каже на мен“. Ние имаме закуска, обяд, вечеря, следобедна закуска, шведска маса, всеки яде кой колкото иска. Гладни не сме ги оставили. Сега имахме сега зимна пауза и след нея децата се върнаха, без да са качили килограми. Това показаха медицинските прегледи. Даже някои са намалили теглото си, което е добра основа. Започват да опитват да се хранят правилно, въпреки че е доста сложно, понеже сутрин са на училище, следобед на уроци за матурите, вечер тренират и не всеки път имат време да хапнат нещо здравословно, но поне на този етап нещата вървят към положителната страна, отколкото към негативна.

Защо българските футболни школи вече спряха да изкарват талантливи деца? Къде се къса нишката, какво не успявате да направите вие? Или пък причината е в децата, в родителите?

Смея да твърдя, че причината не е при нас в школите. Проблемът е в развитието в мъжкия футбол. Вече е нормална практика сред титулярните състави на водещите наши отбори да няма нито един българин. Не се дава шанс на младите.

Да, обаче големите отбори казват, че отдолу, от школите не идва нищо. И ви обвиняват вас, като треньори, че не създавате юноши.

Напротив, мисля, че има доста талантливи деца във всички краища на България. Обаче ние не сме като в Европа. В Европа как е – там дават шанс на юноши, от 15-, 16-годишни. Сега в Байерн (Мюнхен) имат основен нападател на 17 години, Ленарт Карл. Докато в България и след 20 годишна възраст, той е още млад и не е готов.

А не е ли причината донякъде и в децата? Повечето от тях са презадоволени, с последния модел футболни обувки, най-новите анцузи. След тренировка ги чака затопленият автомобил с родител вътре, за да не ги навали дъжда. Не е ли там причината – че имат прекалено много, че всичко им идва прекалено лесно? Не на всички, разбира се.

Да, може би това е другият проблем. Аз много пъти им давам пример със себе си, понеже съм тренирал в такива времена, в които тези неща, които те ги получават, ние не сме ги получавали толкова лесно - телефони, скъпи бутонки, анцунзи. Аз започнах да си купувам хубави бутонки, когато започнах да взимам заплата от футбола. Преди това повечето мои връстници играехме кой с каквото има. В някои отбори ни подаряваха бутонки. Сега е много по-важна визията - да изглеждаш футболист, отколкото качествата, които имаш.

Как се справяте в отношенията си с децата с тези съвременни изкушения – социалните мрежи, интернет, излизането и шляенето с приятели?

В Левски-Раковски ние имаме едно неписано правило –  минеш ли  бариерата на базата, телефонът се прибира в джоба и можеш пак да го погледнеш след тренировка, като минеш бариерата на излизане. Особено пък в съблекалнята телефоните са забранени. Ако случайно някой се изкуши, има наказание – купува торта или кутия бонбони, нещо символично, за да знаят все пак, че те отиват да тренират и трябва да се фокусират върху тренировъчния процес. Не става до последно да са в интернет, защото излизат за занимание зомбирани - аз им говоря, но те не ме разбират, защото още са в мрежата. При нас този проблем е почти изчистен. Особено пък на лагерите – там до такава степен им ангажирам вниманието с тренировки, че те почти не поглеждат телефоните.

Случвало ли ви се е да идват деца с проблеми вкъщи и да ви искат съвет?

Да, имало е такива случаи. Някои се притесняват, но аз ги познавам до такава степен, че само от един поглед мога да разбера какво се е случило. И да, споделят. Имало е случаи, когато са били наказани от техните, когато имат някакъв конфликт в училище, не им върви нещо. Може би те виждат в мен втори баща, споделят, отпускат се все повече. Сега вече са и във възраст, в която все повече се опитват да споделят, което е хубаво и аз гледам да им дам максимално точния съвет как да процедират в дадената ситуация.

Вашето пожелание към слушателите и читателите на ФОКУС?

Моето пожелание на първо място е всички да бъдат здрави, понеже живеем вече в такива времена, в които здравето е на първо място. Спортувайте, защото спортът е здраве.